Преди около 5-7 години, вече не знам кога, ей така, на майтап, докато си работя в кафето и страдам, че не върша нищо полезно за себе си попадам на курс- безплатен, в Интернет. Регистрирам се, интересен е и се захласвам до завършването му.
На изпита, карам всички клиенти в кафето да мълчат и да стоят мирно – просто съвпаднаха нещата.
Справих се, с 3 грешки на 100 въпроса. Получих аплодисменти в кафето и сертификат от курса
…И така до месец, в който получих писмо ,че съм избрана за една от 100-те жени който Google спонсорира с обучение.
Мен обаче, вятър ме вее на бял кон. Не асимилирах за какво иде реч, но се записвах за обучението Google Developer Challenge Scholarship: Front-End Web Dev.
И това обучение го взимам на сериозно, до момента на модула – JavaScript.
Не, че JavaScript не е сериозно.
Къде ме е уплашила думата JavaScript, нямам спомен. Прекъсвам и зарязвам курса.
Поредния до JavaScript.
Днес, отново в курс, в присъствена форма.
Днес, последния ден без JavaScript. От утре обаче, започва.
Седя, си и си разлиствам тетрадки, тефтери, всички на които съм писала до сега. Всички завършват със заглавието JavaScript и празни страници. Бройката им е четири. Поредицата е, една и съща – HTML, CSS и пауза. Скачала съм на PHP и имам и някой написан елементарен скрипт. Често си ровя по страницата, поправям, дописвам.
Но никога не пипам JavaScript.
Утре обаче, къде да избягам?!?
До момента съм получавала, прекрасно поднесен материал. И на четирите платформи. И на четирите съм отивала с надеждата да го премина тоя модул, за да се върна и с базови знания да завърша всичко до край.
До сега това не се случи.
Надявам се, искам, сега на инат, да продължа. За да се върна.
Не в миналото. А сега.
