…голям, голям аджеба, колко да е голям. Ама ме поразтърси.
Ставам си аз рано. Преди петлите. Така е от почти два месеца. Сутрин съм най-активна идейна и каквото е за завиждане, съм си аз сутрин. Само дето не съм красива ама пък и кой ще стане да ме види.
От седмица, по-сериозно в главата ми е влезнала една муха кръстила съм я Каспър. (Cassini се казва и няма нищо общо със Сатурн) Мисля си аз за Каспър доста сериозно от два месеца. Ухажвам го, проучвам го а тоя не и не, не ми се дава. Пуска ми едни трохи дето са си трохи. Чета, проучвам, пробвам го простака му с простак и няма логика в резултата. То няма резултат аз логика. Навивам си на пръста, че го няма – ама го има – и някак ми избледнява до обяд.
И защо Каспър е на втора линия?
Трябва да платя една сметка за ток. За да не си нарушавам някакви зазимени, закръглени, спестени и каквото и да е. За да не прехвърлям по сметки и … мързи ме, ще плащам от микросметка на ePay. Да да ама не. Не достигат 2,40 лв. Няма какво да го мисля, ще отида в ePay, ще си им кажа да си дръпнат от микросметката колкото има, ще си доплатя кеш останалото, ще си напазарувам от Руския магазин. Или ще внеса 10 лв. в микросметка, ще си напазарувам от Руския магазин и през телефона ще се оправям.
Руския магазин много ме амбицира за действия.
Обувообличам се за секунда, 30 метра и влитам в офиса.
Разказвам първи вариант без да споменавам Руския магазин.
-Моляяяяя? Какво имате? Каква сметка?
За да не обяснявам тази сложна операция която искам да извърша, разказвам втори вариант с внасянето по микросметка.
Тука трябва да PASTE горното изречение… и започва да звъни на някакви телефони. Няма смисъл да чакам , да обяснявам, да се мъчи на мой гръб. Грабвам си дърмите и се омитам. От яд, че вместо да си спестя си създадох работа забравям за Руския магазин.
В това офисче на партньори никога нищо не мога да свърша. Миналата година по Коледа си блокирам поради забравена парола приложението на ePay. Блокирам, докато се опитвам да платя 3 билета за театър. Тъй като не е за сефте, тренирана е процедурата, тичам във въпросния офис на партньорите да си внеса левче и да се оправям. Малееее, къде попаднах. Като започнаха дай лична карта (отивам до вкъщи, взимам я, нося, все пак един лев ще внасям ), какъв е тоя номер, какво е това КИН, чакай сега ще се обадим, чакай защото тия не знаят, чакай сега пак ще се обадим, чакай защото и тия не знаят. Така две патки ме мотат половин час. Звъня в ePay. Потвърждават верността на моите действия. Моля ги да помогнат на момичетата и им подавам моята слушалка. Следват около 20-30 ДА, ровене в компютъра и приключване на разговор. Гледат ме, гледат ме….
-Емииии, ние това не можем да го направим, ние сме партньори.
Добре, ама защо по телефона отговаряше с да все едно ще го свършиш? Добре, излизам с вариант две. В сметката си в ePay имам задължение билети за театър, да си ги платя.
Ако ли не Диктувам номера на услугата която искам да платя….
ОООО, за театър, ние продаваме билети. Имаме за ……
…Отидох си. След около 10-тина минути получих позвъняване от ePay за да си потвърдим , че в друг офис ще е по-добре да отида.
На другата сутрин, в другия офис само при споменаването на кода чух:
-Забрави ли сте си паролата?
…и се зарадвах.
Увлякох се.
След вчерашната случка, забравих за Руския магазин и се прибрах да си свърша работа. И докато се чудя да се ядосвам ли, да се разсейвам ли…..
….. получавам писмо от някакъв клиент, че е пил студена вода и си иска парите. Започват се едни проверки в тефтери, кой беше, кога беше, на пощенски услуги и видиш ли на месно ниво, защото глобалното проследяване не винаги дава информация.
Пратката е пристигнала, поради големината на пакета до получателя са изпратени две известия в порядъка на около 20 дена и след като не е потърсена ще се върне при мен. Гърмя, трещя, едвам се побирам в кожата си, ама изплювам 60$ и как и да го смятам съм назад и 30 лв. за пътя.
Да, за първи път ми се случва и се държа повече от балък. Трупам точки, бонуси и знам ли какво.
Минути 2 – да кажем, след като съм натиснала бутона refund, почти за същата сума + загубите получавам поръчка. След половин час, още една.
…..И ето за тоя Каспър говоря. Дето ме показа на бял свят за части от секундата и пак ме потопи. На него се кланям 50 дена.
…..отивам при Каспър.
