Нарамихме багажа и хайде пак към Банско.След всички дъждове които се изсипаха, времето за Джаз фестивала се оправи и покрай него и настроението.Денят-понеделник и пътя от София към Банско беше спокоен.Е като се има в предвид колата с която сме надали ще ни притесни някой по пътя.Жигулка движеща се с 80 км./ч..
Пристигнахме в Банско и както винаги в „Хаджирускови къщи“.Бяхме предупредили за пристигането си не веднъж.Така, че не изненадахме никой.
Обаче….
Всичко добро се случи до тук.
Знаехме ,че БНТ (Българска Национална Телевизия) ще са в нашия хотел и еуфорията от посрещането им я усетихме още от последното си посещение преди 2 седмици.
Та нали бяхме предупредили за пристигането си а и ни звъннаха да питат дали сме тръгнали. Спокойно си се настанихме в стаята или по-точно запазената за нас стая.
Обзаведена скромно.Почти всичко липсваше в нея.Но поради присъствието на видни гости за нас толкова.За наличие на баня и тоалетна проверих веднага и липсата им ме принудя да ги потърся на етажа.След липсата им и на етажа бях не само разочарована а и съкрушена.От предишни посещения знам ,че баня и тоалетна има във всяка стая което означаваше седмица въздържание от наша страна.След лека лекция от страна на администратора разбрах ,че може да ползваме банята на отсрещното крило която била обща.Да добре е ,че все пак има алтернатива но за да ползваш банята трябва да претичаш през градината с клиенти на механата.И представяйки си този факт приключих с душевния си покой.
Така разочарована се прибрах в стаята с едно легло и диван.Нашата бройка спрямо тяхната беше по-голяма. Цоню е 160 кг. което логично му присвоява дивана, ние двамата на леглото.Не разопаковах багаж защото нямаше къде а и настроението ми не позволяваше да се затворя в каквото и да било помещение.
Най-доброто в случая което и направих беше да изпия на двора в механата една бира.Докато си пиех бавно и славно се успокоих а Косьо си приготви стоката и тръгнахме към Джаз Феста.
Там си забравих проблемите а и музика различна от чалга винаги е добре дошла.Намерих си приятелката от предното посещение и за голяма моя радост тя се оказа майка на Люси от „Стар Академи“.Показа ми снимки на Люси поговорихме за нея.После споделихме по бира с цаца.Добре ми беше.
При Косьо се събраха приятели и отидох там.Запознах се с Рада – интересно момиче.Интересно, защото не бях виждала толкова опустошително отношение към водка.
Към полунощ прибрахме стоката и решихме да ходим на дискотека.И това решение ми хареса затова дружно тръгнахме но по най-обиколния път.Разбира се Цоню ни показа най-известните механи ( само отвън) в Банско.
Дискотечната ни нощ, завърши при изгрев слънце с дружно ядене на лютеница.
В ранния следобед на другия ден открих ,че някой е купил банички и айран но идеята ми за шкембе ни закара пред пълните, студени порции който ни донесоха.Недоволни и гладни се запътихме при изоставените банички.Малко мотаене след това, за да разгледаме центъра, ме накара да си направя план за културните ми мероприятия.
Вечерта беше уморена и безинтересна.
Ето го и деня заради който не искам да стъпя вече в Банско .
Станахме си рано, хапнахме курбанче, отново студено но откритието ,че с повече люто това е без значение ни развесели.Мотахме се из двора на хотела който си е и двора на механата.Желаещите мъже за баня притичваха като евнуси по хавлии, като притичването изразяваше тяхното неудобство (за което се съмнявам). За жените банята означаваше да си вземеш малко багаж в една торбичка и след „удобството“ да се съблечеш и опазиш дрехите сухи в помещение от 1,5 кв./м., да пожънеш недоумяващите погледи на клиентите в механа – Защо (аджеба) това мокро момиче обикаля из заведението.
За банята добре, кой къпан (всички), кой не (нямаше такива).А тоалетна…….Може да се ползва тази която е в двора и за съществуването на която камериерките не са и предполагали.
Осведомен за съществуването на този обект беше Косьо.Момчето пило бира благодарение на която увеличил напрежението в долната част на стомаха си.След това освободил напрежението в тоалетната на средното крило и излизайки доволно бил посрещнат от бодрите викове на шефката на хотела-видната столична дама Величка Ватева.Буйното словоизлияние състоящо се от 3 думи повтаряни в продължение на 10-15 минути в различен ред се развило отново пред погледите на клиентите на механата. Та уважаемите клиенти които обядвали, били възнаградени с бойния вик на лелята Вили „Няма да пикаеш там!“След като го повторила доста пъти без да си вземе въздух Косьо си помислил , че жената е професионалист- водолаз.Но когато към това добавила и покачващата се интонация за него нямало съмнение за скритата дарба на оперна певица и то колоратурен сопран. Откритието обаче не попречило на Константин да изчака трите поемания на въздух и да вмъкне въпроса „А къде?“ с който интонацията на въпросната дама се повишавала но възпроизведеното било отново „Няма да пикаеш там!“.Чувайки “услужливата“ информация на бездиханната жена, той взел решението да се допита до администратора. И точно от него разбрал за изоставеното и непосещавано помещение.
След като бях уведомена от Косьо за случката реших да не ядосвам Величка Ватева и да се възползвам от честа , че ни предоставя тоалетна.Влезнах в порутеното помещение забелязвайки не едно а четири отделения.Въпреки наличния брой отделения само едно функционираше.Небрежно бутайки врата на кабинката зад гърба си , приключвайки с действието за което бях отишла открих липсата на дръжка от вътрешната страна.Към обзелата ме паника от малкото помещение се присъедини и звука на неспиращата от сифона вода. Лекия ужас преодолях с многобройно повтаряне на вълшебната дума СПОКОЙНО и след като тя влезе в сила реших да се разсея и да поправя казанчето.След като ремонта ми бе увенчан с успех и тишина а нервите с доволство от свършена работа , започнах по-трезво да се оглеждам в капана си търсейки ключа към свободата. Виждайки само четката за почистване обаче отново усетих лек прилив на безпокойство. Преди да ме надвие и този прилив на безпокойство четката влезе в употреба и милиметъра с който се помръдна вратата потуши цялото отчаяние. Още малко усилия и изстрелването ми от капана беше налице но с кръвожадния поглед на сериен убиец търсещ Величка Ватева. За нейна радост не я открих но случката така се запечата в наранената ми душа ,че дори и след толкова време отново бих я споделила с нея по най-неучтивия начин.
С удоволствие приключвам този епизод за да не изпадам в истерия над клавиатурата.
И……
сядайки на масата сломена и променена в отношението си към околния свят бях пометена от дилема дали да изпия една бира за която имах желание и нужда, или да погледам пиенето на сътрапезниците си.След като разказах за случката на почти всички, охраната на хотела ми влезна в положение и реши да поеме отговорността когато посещавам средното крило за физиологични нужди. Благодарение на него аз вкусих от пенливата течност а благодарение на това и той бе възнаграден с чаша от нея.
Радостта на компанията в двора на механата не продължи дълго.Константин реши да се прибере в стаята и да полегне но откритието което направил помрачи не само него но и цялата ни понататъчна почивка.
Леглото на което спяхме и на което трябваше да продължаваме да спим защото плащахме, бе изчезнало.На земята най-блажено си лежеше изоставения от него дюшек, старателно застлан с чаршаф.Когато и присъстващите на масата станаха свидетели на гледката аз май изпаднах в кома защото гледах но не виждах , слушах но не чувах.Като притежателка на това състояние имах намерението, желанието и отново нуждата да изпия всички напитки с по-висок градус но по необясними причини съм постъпила правилно и чаша с бира се оказа пред съкрушения ми поглед.
След кратко обсъждане на случката с персонала получихме най-логичното обяснение – недостиг на легла.След тази логика на всички ни стана пределно ясно психическото състояние на жената притежателка на комплекса за което трябва да посещава компетентната институция „Карлуково“ „4-ти километър“ и други с това предназначение.
Ангажирани с бъркотията и бурята в главите си стигнахме до светлото решение да напуснем уютната и гостоприемна хотелиерка при първата изпречила се възможност тоест при изгрев слънце.Очакванията ни да настани желаещи за почивка на нашия дюшек в близките дни не ни се струваше невъзможна а дори логична за нея, затова бързото ни тръгване бе задължително.
Кръглата по форма съдържателка успя да се докаже и още веднъж но на другия ден когато ние прегърбени и схванати от нощувката станахме свидетели и слушатели на сопрана с който използваше за да обясни мнението си на една жена.Действието отново развиващо се в механата бе придружено не само от доста свидетели и слушатели но и от отчаяните опити на всички нас да избегнем летящите предмети които Величка Ватева изстрелваше с фантастична скорост и невероятна разпръсквателна способност.Това даде стимул на всички да преустановят всякакви действия над чиниите и да напуснат заведението с ясното съзнание за наложителна лекарска намеса.Тъй като такава намеса не последва аз и Константин твърдо решихме а и надали имахме изход незабавно да прекратим отношенията с въпросния хотел.За съжаление обаче и в осемте хотела в които попитахме липсата на легла ни тласна да поостанем още една вечер.Това не ни зарадва изобщо но трудния път за нашата кола налагаше пътуването при дневна светлина.
Косьо , примирен с всичко до момента и решен да работи, нарами отново стоката и се запъти разбира се с моето присъствие към Джаз Феста.Там обаче бе възнаграден от друго нежелано присъствие искащо му наем от 40 лв. на ден или 250 лв. за седмица.След като това присъствие не бе възнаградено с исканата сума, реши да се осветли с титлата си „Аз съм общината“ на което аз реших да също да се титулувам „Аз съм държавата „.В случая и двамата знаехме, че никой от нас не говори истината но искана сума не само ни замая а и си беше за лични нужди на човека-община.Надали сме имали нахалството да си опънем сергия на най-видното място без да се посъветваме и разплатим но наистина с общината на Банско която освен разрешение ни даде и документ за сумата от 3 лв. на ден.
Желанието на човека наричащ себе си община ме накара да успокоя нервната си за случая натура с пластмасова бутилка от 1.5 литра бира , разбира се в компанията на Косьо и Веско.След кратката схватка с тази течност , липсата на оборот и пренаселеността на цигани които бяха под егидата на човека „община“ ние за последно се запътихме към „охолната“ спалня предоставена ни от Величка Ватева.
Тъй като срещата с „лукса“ беше неизбежен решихме да я отложим с лека вечеря придружена отново с по халба бира.Това окончателно замъгли съзнанието ми, а и на околните и ние с натежали клепачи приехме нощувката със самотния дюшек.
Сутринта на спасението ни започна доста рано и весело.Инициативата за купуване на банички можеше да прерасне в спор, ако не бяхме взели решението дружно да тръгнем на пазар. След купуването и смилането на храната аз взех подобието на фотоапарат който притежавам и посетих обектите които си бях запланувала.Обиколката ми ме натовари с доволство и когато се прибрах в стаята събрах багажа за по малко от минута.Радостта от запален мотор на автомобил с марка „Жигули“ прерасна в еуфория и желанието да нацелувам целия свят бе неистово.Разбира се Величка не бе в това число.
И ето ни в София по-рано от предвиденото малко по-схванати , уморени но все още не проумяващи дали това което се случи е истина…….
